Американските дипломатически доклади за България, в които се анализира енергетиката и по-конкретно руските енергийни проекти, представляват значителен брой от продукцията на посолството в София. В това отношение те не правят изключение от общата тенденция констатирана от големите медийни групи, разполагащи с всички доклади от Cablegate.

Две теми разработени от Биволъ: за руския енергиен шантаж и за енергийната мафия в България вече повдигнаха част от завесата на зависимости и обвързаности на българските политици с руските енергийни интереси. Те предизвикаха парламентарно питане към премиера Борисов, на което изненадващо се появи и американския посланик.

Борисов опроверга написаното от зам.-посланик Сатън през октомври 2009 г. "Описвайки срещата си на 1-ви септември с Путин в Гданск, Борисов каза, че Путин е загатнал (в неофициална реплика) ,че българите „рискуват да останат на студено" тази зима, ако Борисов не придвижи напред проектите." - докладва дословно дипломата. [06SOFIA561]

Впрочем, скандалната реплика на Путин, която се отнася за съвсем конкретна ситуация: прекратяване на газовите доставки през зимата на 2010 беше изопачена в публичното говорене и препредадена от някои медии, едва ли не като "не е хубаво да сте на студено". Според Борисов такова нещо е било казано от Путин, но не в заплашителен контекст. Безпристрасният прочит на грамата, обаче издава точно какво е било значението на подхвърлената "на ухо" реплика на Путин.

Както вече Биволъ писа, руският енергиен шантаж към България не се разкрива само в този епизод от срещата на високо равнище в Гданск. Конкретна заплаха е получил и премиерът Станишев през декември 2005 г. Тогава вицепрезидентът на Газпром Медведев лично е заплашил Станишев, че ще спре газовите доставки ако България не желае да предоговори изгодния за страната договор (б.ред. подписан от кабинета "Костов"). Това е написал посланик Байърли в доклад от април 2006 г [06SOFIA565].

Писмото е адресирано до Държавния секретар - Кондолиса Райс. В него посланикът също така казва, че Правителството на Тройната коалиция, е "поискало и заслужава активната подкрепа на САЩ" за бъдещото членство в ЕС. Той информира Райс, че българите ще искат да представят договора за военно партньорство, като свой актив. "Вашето цялостното послание трябва да бъде, че България е ценен партньор в сферата на сигурността и в пълния кръг от интереси на САЩ.", съветва Джон Байърли. "Важно е правителството и обществото да чуят от Вас, че България е ценен и равноправен партньор, не само в сферата на сигурността, но в цялия спектър на нашите отношения.", е неговата препоръка за официално становище от страна на американското правителство. Тази позиция на САЩ спрямо България не се е променила, независимо от това кой управлява страната и каква е личността на българския премиер, както стана ясно от последните изявления на сегашния посланик Уорлик по отношение на официалните ни двустранни отношения.

По повод енергийната ни стратегия, Байърли казва тежката истина, че 88% от нуждите на природен газ за България и 73% от нуждите на петрол се доставят монополно именно от Русия, което създава огромен търговски дефицит, както и силна енергийна зависимост. В грамата се чете точно как шефът на руската компания "Газпром" Медведев си е позволил да размаха заплашително пръст, не на кой да е, а на един Министър-Председател на суверенна страна, като му е казал в директен тон, че ако България не предоговори на по-висока цена споразуменията за доставките на природен газ, които още бяха в сила, ще последва икономически шантаж.

Заплахите изглежда са подействали в правилната за руските интереси насока, защото действително споразуменията бяха предподписани предсрочно, след огромен политически скандал. "Подпомагането на България да избегне своята пълна зависимост е дългосрочен проект, но е едно от нещата, с които трябва да продължим да бъдем ангажирани.", заключава докладчикът.

В друг доклад от началото на 2007 г., който е портрет на икономическия министър Румен Овчаров, Байърли директно пише, че България "се е предала" в сделката за доставки на руски газ. [07SOFIA252] (Превод на български)

"За какво България реално се предаде при сключването на тази сделка." - пита се Байърли? "Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на р. Дунав, възложено на консорциум - собственост на "Газпром", анализира той.

Така представена, дилемата "скъп газ" срещу АЕЦ "Белене" предполага, че АЕЦ Белене е нещо изключително изгодно, за да си струва "предателството" на националния интерес.

В същото време обаче многобройни анализи на американците показват, че "Белене" като цяло е неизгоден проект, а оттеглянето на германския инвеститор RWE повдига куп въпроси за прозрачността на финансиране и реалната собственост на бъдещата централа, както и за сигурността на строежа. Тези изводи се оказват особено актуални и днес, както личи от развитието на нещата в политически и икономически план.

Въпреки, че не е казано в прав текст, логичната последователност на анализите сочи, че "предателството" за газа е в полза на българските бенефициенти от строежа на АЕЦ "Белене", с които Овчаров се оказва свързан. "Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор – и руския и българския. - пише Байърли.

Самите бенефициенти са подробно изброени в отделен доклад озаглавен МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР: "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, "Фронтиер" на Красимир Георгиев и фирми на Христо Ковачки.

"Ресурсите на „Белене" са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял". За своя дял от Белене са се подредили и фирми близки до ДПС на Ахмед Доган, които "контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения" - смята авторът на грамата Алекс Карагианис.

В крайна сметка за американците Румен Овчаров остава "загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси". Поради това Байърли препоръчва да не се организират срещи на високо равнище за българския министър при посещението му в САЩ през 2007 г., което на дипломатически език е своеобразна политическа присъда, влязла в действие.

Прави впечатление последователността на американската политика, която много сериозно гледа на бъдещата икономическа и енергийна независимост на България /сега вече член и на ЕС/. САЩ не се колебаят да изразяват твърда подкрепа за българските управляващи, за да ги стимулират да се движат в "правилната посока", независимо, че си дават сметка за тежката корупционна среда в страната и двуличността на българските политици, които са като отворена карта за тях, без да има място за никакви илюзии.