Българските власти повтарят като мантра, че имаме 100% готовност за влизане в шенгенското пространство на свободно движение, и че българските граници са най-добре пазените в ЕС. Реалността обаче е по-различна. Както показа разследване на L’Express за бургаското пристанище Росенец, сигурността на този морски порт, концесиониран от държавата на “Лукойл”, е поверена на руска фирма, а Гранична полиция се появи там едва след няколко публикации и парламентарно питане. Проблеми има и по сухопътната ни граница.
“Всеки депутат от Холандия и Германия иска това — да отиде и да види с очите си, какво става на границата между България и Турция. Да види оградите, термо-визионната система, каквато почти няма никъде в шенгенските държави… Ние инсталирахме изключително скъпа техника, която дори не е задължителна. Просто е добра практика. Най-добри практики прилагаме. Надграждаме дори шенгенските стандарти.” – това твърди зам.-министър Веселин Вучков в интервю за Фондация “14 януари” от 02.05.2012.
Само ден преди това интервю няколко души посещават районите по границата с “надградени шенгенски стандарти”, но не като официални лица – депутати от Холандия и Германия, които са развеждани от МВР по “правилните” обекти. Публикуваме документалния разказ за това приключение и снимките изпратени от писателя и блогъра Николай Фенерски. Емоцията настрана, преди една година журналист от Биволъ посети описаните по-долу места заедно със западен колега. Можем да гарантираме, че фактите изложени от Николай Фенерски са верни.
Биволъ
От 28 април до 1 май тази година с приятели направихме офроуд експедиция из Странджа в търсене на археологически и природни забележителности. Добрите ни впечатления от красивата запазена природа и тракийските долмени и светилища обаче бяха развалени от няколко факта, за които хората може би не знаят или не подозират. Бог високо, Бойко далеко. На знаменца, светлинки и лентички за откриване на обекти тази сегашната власт е много силна. За разлика от тройната ламя, при която не си правеха труда да маскират разграбването и разграждането под някакви финтифлюшки. Силата на сегашната власт е във финтифлюшките, което свидетелства колко голямо е желанието им да управляват дълго.
Преди години, когато още на този свят имало Варшавски договор и два лагера, територията на Странджа била препълнена с армия и военни обекти. Тук било най-голямото струпване на войска заради границата ни с Турция. И според войнишките легенди службата тук била тежка, затова линията Елхово – Звездец – Грудово (сега Средец) била наричана “триъгълник на смъртта”. Иронията е, че днес в този триъгълник наистина царува разрухата.
От село Росеново до село Богданово преди водеше добър земен път. В момента състоянието му е ужасно, целият е в дълбоки ровове, дупки и канали. Просто от там е минавал военният телефонен кабел, свързващ поделенията в Странджа. Стотици километри кабел из цялата планина. Новите варвари са изкопали кабелите, махнали са обвивките им, които се търкалят по пътя, и са предали метала на вторични суровини. Кой е предоставил на копачите сведения и карти откъде минават кабелите – никога няма да се разбере. Опоскването продължава. България е рай за събирачите на вторични суровини и ловджиите.
Тези последните навярно си точат зъбите да завладеят някогашните гранични застави и да ги превърнат в свои бази. Гилзи от ловджийски патрони в огромни количества се въргалят навсякъде по границата.
Но да разкажа най-напред как стигнахме до границата и дори я пресякохме. Искахме да видим граничния кльон, минахме през селата Голямо Буково, Кирово и стигнахме до Белеврен. Това малко селце е разположено зад граничния кльон и само на километър или два от граничната бразда между България и Турция. Кльонът е мрежа от бодлива тел, обърната навътре към България – пазели са някога не да не влизат нашественици отвън, а да не бягат разни подривни елементи оттук накъм гнилия капитализъм. По телта е минавал слаб ток и когато две жици се допрат, системата сигнализира за възможно нарушение на държавната граница. Днес кльонът е ръждясал, прокъсан и служи само за спомен. Предишните КПП не съществуват, порталите са широко отворени, а на много места мрежата е съборена и се преминава съвсем безпроблемно.
Днес граница между България и Турция на практика не съществува. Поне не от наша страна. Външната граница на ЕС в момента не е означена по абсолютно никакъв начин. В търсенето на граничната застава и вишка по широки земни пътища след село Граничар преминахме в Турция, без в началото да разберем това, неусетно. Погледнах гармина* си – показваше, че сме на 150 метра в чужбина, зад граничната бразда. Опитахме се да открием самата бразда, ров, широк около 50 сантиметра. Днес тази бразда е неоткриваема, заровена, съвсем бегло може да се предположи само откъде е минавала. И се попитах кой охранява ЕС от евентуално навлизане на трафиканти или терористи. По един джип с надпис “гранична полиция” се среща тук-таме в центъра на някое село. Днешните граничари обикновено вървят по двама за участък от 50 километра от границата и не забелязах да се отклоняват от асфалтовите пътища. Повечето от тях просто седяха в селската кръчма на кафе и раздумка.
И това е новината – Турция е в ЕС отдавна. Откакто не съществува граница. А по телевизора онези с лентичките и знаменцата ни убеждават, че сме имали най-добре защитената външна граница. Не им вярвайте. Те само така си говорят. Те никога няма да признаят истината официално – че върви поредното или последно разграбване на каквото има останало – кабелите отиват при събирачите на вторични отпадъци, сградите отиват при ловците. И всички щракат с пръсти. Препоръчваме ви да си направите една екскурзия до чужбина, каквато си направихме ние, и да се снимате до останките от вишката и кльона, скоро и тях няма да ги има, все пак съдържат някакво количество метал. Във вторична суровина е превърната самата държава. Държавност на тази територия просто не е в наличност. В разградената територия на воля се лее единствено чалгата във всичките й проявления. Дано онези на запад не се вържат на политическата ни чалга. Че току-виж Турция влязла и в Шенген.
*гармин – марка GPS устройства
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
