На 1 септември в София ще пристигне на официално посещение новият министър на външните работи на съседна Македония, Никола Поповски. Това посещение е част от неговата първа мащабна балканска обиколка като нов министър. Освен България, тя включва Хърватска, Сърбия и Черна Гора. Единственото, което успя да направи за македонско-българските отношения предшественикът на Поповски – Антонио Милошовски – беше пълното им замразяване. По времето на Милошовски македонското правителство отказа да приеме предложения от наша страна договор за добросъседски отношения. Това е резултатът от 4-годишното министерстване на Милошовски, въпреки че не е тайна неговото "бугарофилство", както го наричат в Македония. Но явно всичко си има цена, та така и г-н Милошовски бързо смени позициите си, след като стана министър в кабинета на Никола Груевски. В крайна сметка безславно приключи и политическата му кариера там.

Едва ли позициите на новия първи дипломат на Македония, Поповски, ще са по-различни от тези на неговия предшественик. Все пак министър-председателят на Македония си остана същият, а националистическата му политика, още по-радикална. След спечелването на изборите на 5 юни, Никола Груевски успя да бетонира режима си. Паднаха и първите опозиционни жертви, естествено сред медиите. Храктерно за диктатурите от всякакъв тип е непоносимостта към свободата на словото. „А1" - най-гледаната телевизия около Вардара, вече е в ликвидация, а една част от журналистите са натикани в ареста. Вестниците „ВРЕМЕ", „ШПИЦ" и „КОХА ЕРЕ" спряха да излизат. Любопитно е, че бяха подбрани точно медиите, които дръзнаха да публикуват неудобните истини за Груевски в американските грами от Уикилийкс, изнесени от "Биволъ". Любе Бошковски, бившият министър на вътрешните работи и един от главните политически опоненти на режима, като лидер на опозиционната партия „Обединени за Македония", бе тикнат безцеремонно в затвора веднага след изборите. Докато е зад решетките политикът, "неизвестни извършители" разбиха с взлом семейната му къща и я обраха. Откраднаха и колата от гаража. Разбира се, следа никаква, а съмненията, че акцията е поръчана от "политическата полиция" са сериозни. Не трябва да се забравя, че несменяем шеф на тайните служби на балканската държавичка е братовчедът на Груевски – Сашо Миялков. "Братовчедският" родов синдром е много характерен за неразвитите неофеодални общества. Големият търговски център на лидера на другата опозиционна „Партия за европска иднина" Фият Цановски пък беше взривен.

Основният проблем пред българското общество обаче е, че отношението към сънародниците ни в съседна Македония едва ли ще бъде по-различно отколкото досега. Нека да припомним няколко случаи (защото политиците ни са късогледи и късопаметни). Спаска Митрова дълго лежа в затвора за бракоразводно дело, Здравко Здравески и семейството му бяха подложени на физически и психически тормоз, заради безброй измислени обвинения, Мирослав Ризински лежа в затвора след скалъпен процес, Миле Йовановски беше неоснователно уволнен от работа. Зад фиктивните процеси срещу тези хора, всъщност неизменно присъства един единствен мотив, а той е, че те са заявили публично, че са българи... Има още много други като тях.

Нихилизмът на българските правителства спрямо Македония е наследство от престъпната политика на БКП, която по заповед на Коминтерна, насилствено създаде "македонска" нация, ръка в ръка с комунистите от Югославия. Още има възрастни хора в Благоевградско, които си спомнят как с автомати на челото са принуждавани да се отказват от българското си име и да се записват "македонци" по националност в паспортите. Малко по-знаещите са наясно, че Коминтернът и БКП по онова време бяха оглавявани от Георги Димитров, който е кроил зловещия план заедно с Тито да ликвидира държавата България и да я вкара в бъдеща Балканска федерация, под ръководството на Югославия. Разбира се, като първо подарим Пиринска Македония. 

Ето какъв е генезисът на безумните и пагубни за нас претенции на Скопие върху голяма част от българската история. Това е продължение на създадената от комунистите фалшива идеология на "македонизма", която съществува с цената на много пролята кръв и безцеремонно фалшифициране на документи, извори и факти. За да утвърждава себе си, подобна измислена в кремълските кабинети фалшива нация няма шанс, освен да втълпява в главите на хората омраза срещу собствения им народ и произход и най-вече срещу единокръвните им братя на изток от Осогово. "Македонизмът", който в момента е превърнат в официална държавна идеология от режима на Груевски, просто е обречен да продължи започналото обезбългаряване на Вардарския край от комунистическата ера. Проблемът тук е, че тези анахронични попълзновения се прехвърлят през границата ни и приемат уродливия вид на ОМО "Илинден", където една шепа шедро финансирани от македонската власт маргинални български граждани, играят ролята на най-върлите викачи срещу България на всякакви международни форуми. Ето и обяснението, защо сегашната македонска диктатура традиционно толерира езика на омраза спрямо България. Това е и причината в тамошните медии да се появи невероятната информация за измислените точно от македонското Министерство на външните работи на 750 000 македонци в България и.т.н. Скандална е липсата на всякаква реакция от българска страна срещи прогресивно нарастващата агресия и антибългарска активност на вардарци.

Трябва да е пределно ясно на българските общество и правителства, че антибългаризмът, спекулациите, присвояването на българска история, на български културни традиции и видни личности от страна на Македония няма да отшуми, а тъкмо обратното – ще се задълбочава и ще се официализира на международно равнище, защото просто те нямат друг път и изход, освен да дебългаризират част от нашето общо културно-историческо и държавническо наследство. Вредните последствия върху националното ни единство, памет, обществен морал и и държавни интереси в бъдеще време ще бъдат фатални и непредсказуеми. От тази гледна точка една категорична ясна и точна българска позиция спрямо македонските коминтерновски мераци да създават идентитет на гърба на съседите си, е крайно наложителна и жизнено необходима. Пренебрежителното подминаване на този проблем превъща политиците ни в съучастници на едно историческо и политическо престъпление срещу България и българите, чийто сценарий е написан в кабинетите на Коминтерна в Москва.

На фона на тази грозна картина на македонско-българските отношения обаче нашите управници упорито мълчат, особено външният ни министър Николай Младенов. След като цяла България разбра за пищната му сватбена церемония, допускаме, че е дошъл моментът да разберем и какви въпроси ще постави той на колегата си от Македония на срещата им тук в София. За разлика от измислените "македонци" в България, нашата държава има реалното основание и задължение да се заинтересова за липсата на каквито и да било права за българите в Македония, които само по декларациите за произход подадени за гражданство са официално около 100 000. Интересува ли се Младенов относно тоталната дискриминация, на която са подложени сънародниците ни там и за репресиите, които търпят само ако дръзнат да изявят своето самосъзнание. Подобни рецидиви от югославското минало доведоха до най-страшните масови убийства и кръвопролития в Европа в края на 20 в. и предизвикаха в крайна сметка въоръжената намеса на демократичния свят, за да се прекрати геноцидът и етническите сатрапщини в Западните Балкани. Спокойно можем да кажем, че Македония е последният и най-верен анклав на югославското пространство и "милошевишкия" дух на див национализъм. Свидетели за терора над българите там има много, но за тях официалната държавна политика е сляпа и глуха, а българското общество остава неинформирано от страна на казионните медии. Не смеем и да очакваме подвиг от Младенов да попита за въвеждането на европейски норми на равноправие в Македония, защото вече всички разбраха, че спрямо българите зад граница и особено на тия в екс Югославия и Гърция, правителството на Борисов стриктно следва политиката на бащите си от БКП/БСП/, които просто се отказаха от тях, в името на пролетарския интернационализъм и руската геополитика. Протестите на нашите сънародници от Сърбия и Македония срещу този онаследен национален нихилизъм бяха цинично пренебрегнати. Безрезервната подкрепа за бъдещо членство на Македония в ЕС е равнозначна на национално предателство. Ще повдигне ли Младенов проблемите, а кумът му Бойко Борисов, ще му разреши ли въобще поставянето им?

Ако случайно потомственият дипломат Николай Младенов не може да се досети какви въпроси да зададе на министър Поповски (което не допускаме, че е възможно), ето няколко предложения:

1. Защо Скопие продължава нагло да краде и изопачава българска история?

2. Откъде официланото МВнР на комшиите намериха тези 750 000 македонци, след като на преброяването в България 1609 човека са заявили, че са македонци, а от тях 411 са определи като свой майчин език българския?

3. Докога ще трябва да търпим езика на омраза към България от казионните македонски медии?

4. Защо не се спазват основните човешки права на хората, които се самоопределят като българи в Македония?

5. Иска ли наистина Македония да стане член на ЕС и НАТО? Ако иска, защо не спазва изискванията от Копенхаген от 1993 г. които включват добросъседски отношения, спазване правата на човека, демократични институции и т.н.?

6. И може би най-важният въпрос – иска ли Македония да е приятел на държавата, която първа я призна и й помогна да оцелее в условията на ембарго и гражданска война, или ще си остане до края Бивша югославска република /БЮРМ/ ?