Ляв или десен? Атлантист или русофил? Реформатор или пазител на статуквото? Тези въпроси си задават избирателите в деня за размисъл преди избора между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин. Биволъ поставя въпросите в контекста на американските дипломатически доклади, изтекли в Wikileaks. Изводите, които могат да се направят не са еднозначни и не пасват с клишетата, които излъчват щабовете на кандидатите. Умишлено поставяме до кандидата Калфин двамата декларирани кандидат-президенти на ГЕРБ: Росен Плевнелиев за 2011 и Бойко Борисов за 2016 г.

Калфин - Мистър "Йес". Пред САЩ - прагматичен атлантист, пред народа - ляв русофил

За една година от поемането на поста външен министър Калфин е казал "да" на американците по почти всички големи въпроси на външната политика - отбелязва Байърли през 2006 [06SOFIA1342]. По ключовите въпроси на енергетиката в правителството на Станишев има два полюса: Румен Овчаров, фаворизиращ руските енергийни проекти, и Калфин, който се доближава до американската гледна точка за нуждата от диверсификация.

В края на 2007 г. по повод предстоящата среща на държавния секретар Кондолиза Райс с Калфин, посланик Байърли праща конспект на шефа си за позицията на България по основните въпроси на американската външна политика и някои български вътрешнополитически теми, които САЩ наблюдават [07SOFIA1397]. Калфин е представен като "звездата" в кабинета, близък едновременно до Станишев и Първанов и с висок рейтинг на одобрение в Брюксел. Още по-добре, той непоколебимо вярва в българските евроатлантически връзки, въпреки отделни левичарски забежки, които според посланика са "за публична консумация".

През 2009 г. в грама с най-високо ниво на класификация [09SOFIA159] шарже д'афер Караянис характеризира Калфин като "интелигентен, опитен, чувствителен, честен". Той е твърд съюзник на САЩ за Афганистан и политиката им за регионална сигурност в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Калфин показва дипломатически умения и на вътрешнополитическия фронт, като балансира в натегнатите отношения между Станишев и Първанов, позиционира се над политическата посредственост и има потенциал да остане влиятелен дори след наближаващите парламентарни избори.

Плевнелиев - "министър на пътищата"

Плевнелиев е бегло споменат в три дипломатически доклада, представящи новия кабинет Борисов. Характеризиран е като "министър на пътищата" с опит в строителния бизнес, топло приет от задокеанските инвеститори като бивш шеф на българо-американската търговска камера. [09SOFIA407]

... и аватар на Бойко Борисов, кандидат-президент за 2016.

Оскъдната информация за "министъра на пътищата" се компенсира от подробното досие на Бойко Борисов, чието кандидат-президентско въплъщение всъщност се явява Плевнелиев.

Борисов е герой на едно от най-колоритните описания, които могат да се открият в докладите от цял свят, не само от България. Той е единственият европейски политик, за когото американската тайна агенция SIMO е потвърдила данни за участие в криминална дейност - трафик на амфетамини и източване на горива. [06SOFIA647] (превод на български).

В световен мащаб обаче Борисов не е уникален и разделя попрището с хаитянския политик Джоузеф Ламбер. SIMO и DEA са докладвали през 2006, че Ламбер, който става председател на сената в Хаити, е заподозрян като крупен нарко-трафикант, свързан с престъпни картели. [06PORTAUPRINCE847]

Описан като "Батман" и "Бабаит, изтупан в Армани" [05SOFIA1598], Борисов се представя като убеден про-американец и сипе щедри обещания пред посланика. В същото време той е силно зависим от олигарха Валентин Златев, който е свързан с руското разузнаване и руската организирана престъпност.

На американците не са им убягнали също така и дискретните срещи на Борисов с представители на руското посолство, пише в доклада на посланик Байърли. Ето защо той препоръчва следния подход на американската дипломация "ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа".