Още от първия ден на скандала с изтеклите секретни телеграми на американската дипломация медиите започнаха да повтарят, че Wikileaks са публикували над 250000 телеграми. Някои сериозни медии в България дори написаха, че в това море от информация имало само един документ за България. Всъщност нещата с публикуването на тези документи не са толкова прости, което ще се опитаме да обясним с подходящи примери.

Грами за (уики)избрани

Пълните текстове на грамите са предоставени само на 4 редакции: Guardian, Le Monde, El Pais и Spiegel. Американският New York Times също има достъп, но не директен, а опосредстван през редакцията на Guardian. Договорката на Wikileaks с редакциите е техните журналисти да проверят  и да анонимизират информацията за лица, които могат да пострадат от публикацията на суровите текстове. Чак след това телеграмите се публикуват на сайта на Wikileaks.

Този подход гарантира от една страна достоверност на информацията, която е проверена и филтрирана от професионални журналисти, а от друга предпазва Wikileaks от обвинения, че излага на опасност живота на информаторите. Такива упреци бяха отправени с основание при предишното голямо изтичане на секретни документи за войната в Афганистан и Ирак. Тогава дори Репортери без граници критикува сайта за безотговорно отношение и по всичко личи, че Асанж и сътрудниците му са си взели поука.

Процесът обаче се оказа доста трудоемък и бавен. Началото на публикациите беше на 28 ноември, а до 3-ти декември бяха публикувани около 500 текста. Тогава Wikileaks пусна съобщение в Twitter, че при скорост на публикация от една грама на час ще трябват 28,6 години, за да се качат онлайн всичките 251 287 телеграми. Те призоваха други медии да се свържат с тях чрез специална страница за чат и да поискат достъп до пълните текстове. Страницата вече не е активна, след като сайтът беше лишен от основния си домейн wikileaks.org.

Изглежда, че поне още няколко регионални медии са получили достъп до пълния текст на ограничен брой телеграми. Така например няколко арабски и шведски медии извадиха скандали на базата на грами получени от Wikileaks, за които световните грандове не бяха писали. Колко точно медии участват в този процес на разсекретяване, на какъв принцип са подбрани и как се отпуска информацията е въпрос, който не е изяснен, а и ситуацията вероятно е твърде динамична, за да се търси някакъв строен план и порядък в процеса на разсекретяване.

Публикациите са тематични и частични

Информацията се публикува тематично, като редакциите се консултират помежду си коя, кога и какво да пусне. В това има и търговска логика, тъй като въпросните световни медии, които твърдят, че екипите им изнемогват от работа над грамите, печелят доста добре от монопола на сензациите.

Всяка от тези медии се стреми да привлече публика на сайта си с различни средства за визуализация на грамите по теми, години и географски произход, които обаче не са изчерпателни.

Този тематичен подход при селекцията на "влакнодайни" и "маслодайни" за вестниците текстове води до следните резултати:

- информацията постъпва със загуби, във вид труден за систематизиране и рационално изследване;

- в публиката се създава усещане за хаос и конспирация.

Не е трудно да се убедим, че има загуби, ако потърсим на сайта на Wikileaks телеграмата от американското посолство в София от 07 юли 2005, публикувана в Гардиън.

Въпросният текст не е качен на сайта на Wikileaks. Там до момента на написване на статията изобщо липсваха грами изпратени от американското посолство в София. (през нощта на 08 декември се появиха две телеграми от София)

Друг проблем за любителите на систематизираната информация е, че в публикуваните статии често се казва повече отколкото откриваме в източниците. Тоест, някои от грамите, които се цитират изобщо не виждат бял свят.

Пример за това намираме в два материала на Монд и Гардиън за подкуп от 10 млн долара предложен от молдовския президент Воронин на партийния лидер Мариан Лупу, за да влезе в правителствена коалиция. Гардиън публикува текста на телеграмата, на която се позовава и която също липсва в сайта на Wikileaks.

В Монд обаче има и друга информация, която не намираме в тази конкретна грама. Журналистът Пьотр Смолар е написал следното: "На 12 август при най-стриктна тайна, минавайки през Будапеща, той (Мариан Лупу) е отишъл в Москва, за да се подложи на много особен преглед в една хотелска стая от страна на двама души, чиято идентичност той не пожелал да разкрие на американците. Тази среща продължила два часа и приличала на интервю за работа или на пълна психологическа и политическа оценка - разказал той на американския посланик, който на 14 август написал: "Лупу е бил подложен на серия от въпроси за да се определят позициите му спрямо проблеми като имунитета на Воронин, неутралитета на Молдавия и руските училища в Молдавия".

Не търсете къде е цитатът от 14 август, тази грама не е публикувана никъде.

Подобни примери показват, че журналистическата намеса в представянето на телеграмите е доста по-мащабна и трудна за забелязване от простото слагане на XXXXX на името на българския съдружник на Майкъл Чорни, за когото в България всички знаят как се нарича, но в редакцията на Гардиън кой знае защо са решили, че ще го изложат на опасност ако му напишат името.

Застраховката на Асанж

Още преди началото на публикациите на телеграмите в световните медии чрез торент-сървъри беше разпространен файл с размер около 1,5 гигабайта наречен insurance.256aes. Според Wikileaks той съдържа архив от всички телеграми и друга секретна инфорамация. Наречен от създателите си "Застраховка пред Историята", файлът е криптиран с ключ с дължина 256 бита. Това означава, че файлът не подлежи на декриптиране в близките няколко хиляди години с наличната и бъдещата компютърна мощ създадена от човечеството.

В онлайн интервю за Гардиън дадено на 3-ти декември Асанж заяви, че ако му се случи нещо ключът ще бъде автоматически публикуван. Той припомни също така, че целият архив на телеграмите е на разположение на няколко медии и рано или късно всички текстове ще видят бял свят.

Въпросът следователно не е дали, а кога ще видим тези текстове в оригинал. Ако попитаме търговските директори на Монд, Гардиън, Ел Паис и Шпигел те вероятно не биха имали нищо против да разтеглят публикациите за период от 28,6 години и повече, при условие на запазване на монопола, който поне засега имат върху източниците.