Бойкометът ни запокити на 80-тo място по свобода на словото Mind the horns!

Capture_decran_2012-01-26_a_15.05.46

Само за една година България се е сринала с 10 позиции в класацията за свободата на словото на “Репортери без граници”.

Страната за поредна година е последна сред страните членки на ЕС, на едно равнище със Сърбия. Съседна Румъния, приета в ЕС заедно с България през 2007 г. е на 47-о място.

Последният голям срив, също с 10 позиции, беше през 2009 г. в сравнение с 2008 г. Тогава беше зверски пребит журналистът Огнян Стефанов (септември 2008) и прогърмя скандалът “Галерия” с подслушването на журналисти и политици от ДАНС. През февруари 2009 г. “Репортери без граници” изготвиха специален доклад за България, а рейтингът на страната слезе от 59-о място на 68-о.

Правителството на ГЕРБ обаче успя да бие и този тъжен “рекорд”. През 2010 г. България се озова на 71-о място, а тази година вече е на 80-о.

2011 ще се запомни най-вече с атентите срещу критично настроения към властта вестник “Галерия” и журналиста Сашо Диков. Както и всички предишни посегателства срещу журналисти те остават неразкрити.

Нотоарен факт е, че медиите в България са подложени на огромен натиск от властта и организираната престъпност. Нещо повече, самата организирана престъпност навлезе мощно в медийния пеизаж.

Най-могъщата престъпна групировка ТИМ (според посланик Пардю) пусна собствена телевизия – България он Ер.

Корпоративна Търговска Банка (КТБ), обвинена в пране на пари и кредитиране на свързани лица от посланик Байърли кредитира медийната група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски с държавни пари. Всичките им издания са се превърнали в официози на властта и в машини за оклеветяване на критичните към управлението на Бойко Борисов.

Обвиненият в тежки престъпления Алексей Петров пък се ползва със симпатиите на вестник “Галерия”, цинично наречен на скандалната разработка срещу журналисти.

Списъкът може да бъде продължен и на регионално ниво, където медиите се владеят от местни олигарси и опитите за независима и честна журналистика се посичат в зародиш.

Особено противна беше медийната среда в края на 2011 г. заради порочната практика политическата реклама да се заплаща и да се смесва с новинарско съдържание, редакционни коментари и анализи.

И може би най-тъжното: властта си “напазарува” неправителствени организации и личности с авторитет, подхвърляйки им огризки от трапезата.

Най-пресен е примерът с неправителствената организация “Прозрачност без граници”, която удобно спечели голяма обществена поръчка в навечерието на изборите. Съответно отразяването на изборните нарушения от този иначе обективен наблюдател се случи с невиждана до момента благосклонност.

На този фон е много любопитно как ще коментира трагичната ситуация с медийната свобода в България един господин с папийонка, който от доста време председателства СЕМ, а в миналото се славеше с точен и критичен поглед.

Бойкометът, който не ни трябва

Начинът на общуване на премиера с медиите е формулиран много точно преди 6 години от посланик Байърли в таен дипломатически доклад:

“Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му.” – пише преди 6 години посланик Байърли.

За разлика от собствениците на медии, журналистите са имали избор само от две комбинации, продължава Байърли: “плащане в брой за хвалби в медиите, или директно заплашване непослушните”.

Така фунционира “бойкомета”. Не този “бойкомет”, за който пише г-жа Плевнелиева, а другият, който през 2011 ни запокити през 9 страни в десетата, на 80-то място в класацията за медийна свобода.

Ако и тази година се запази същата треактория, догодина имаме всички шансове да се преборим за почетно място извън първата стотица на класацията.

Защо Свободата на словото става еретична в България?

Защо тя се превръща в “застрашен вид” на общественото ни развитие? Вероятно, защото анализаторите ясно споменават, че никога свободата на медиите не е толкова тясно свързана с демокрацията. Може да се каже, че тя е своеобразен барометър на нивото на реалната демокрация въобще. Неин предвестник и катализатор.

Вторачили се в ежедневно-битовите измерения на живота си, дори не забелязваме изчезването на предвестниците на нашата свобода. Новата настъпваща диктатура от олигархо-мафиотски вид е по-перфидна, но не по-малко зловеща. Надянала маската на демокрацията, зад която крие хищническото си лице на отроче на предишния тоталитарен звяр. Библейските истини за “вълците в овчи кожи” са актуални и днес, както и думите на Спасителя, че “който има уши, той ще чуе”.

Фактите са неопровержими и разкриват една последователна тенденция за силна ерозия на уж най-голямото ни постижение през последните 20 г. – демократичното общество. Нали заради него понесохме стоически всички жертви на прехода – от мизерията и купонната система, до масовото обедняване, хиперинфлацията, безработицата, удавящата ни престъпност и разграбването на националното богатство. Всичко това заради едната лелеяна демокрация, заради правото да имаме достойнство на свободни личности и хора, които могат да влияят на онези, които управляват обществото и определят съдбите ни. Горчивата истина е, че това е поредната илюзия. Пагубна, защото жизнените сили на нацията вече са на изчерпване.

За 10 г. България се е сринала от 32-ро на 80-то място по свобода на словото. Като член на НАТО и на Европейския съюз. Но на последно място. А на първо по бедност и престъпност. Е, какъв беше тогава смисълът от изпочупените от стискане зъби на няколко поколения българи, след като основния ни морален капитал и ценност на т.нар. преход го губим пред очите си, без да реагираме дори.

Колко ще ни заболи от този независим външен анализ, който съвсем обективно представя гледната точка за посоката, в която е тласната страната ни? Колко от нас ще прогледнат далновидно в перспективата на тази посока, без да се хипнотизират от масовия хор на казионната кохорта от верни на Бойко Борисов пропагандни шутове? В докладите на “Репортери без граници”, както и на други световно-признати институции за изследване на демокрацията се отразява верният резултат на цялостното ни обществено развитие.

Това, което трябва да се допълни е реалността, от която сме длъжни да се ужасим, да се разгневим най-после. А тя е, че корупцията в България е достигнала своя апогей, че се е сляла органично с властта. Организираната престъпност се ръководи от меките министерски кресла, а държавата се “благославя” от Кръстници.

Съдебната и правоохранителна системи са прогнили отвътре и функционират основно като щит и пазител на тази мафиотска политическа банда. Благата, богатствата и ресурсите на страната са разпределени по родово-приятелско-криминален принцип и 1% трайно е закрепостил поколенията на останалите 99% нещастници, които решат да останат верни на Майка България.

Какво ни остава, освен да отлетим далеч и ние? Или да се опълчим срещу зимата на диктатурата, за да покълне семенцето на Свободата най-после в родната ни почва? Предвестниците вече се събират. На стада.

***

Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.

Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol

При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.